Малко ни е нужно, за да бъдем щастливи…

…човек, спомен, но най-често е просто една мисъл

Всеки път, когато напускам дадено място, сякаш оставям частица от себе си там. Разпръсквам енергията си на хиляди места по света, където е стъпвал кракът ми. Защо?
За да живея хиляди животи, подобно на слънцето, което успява с 1-едничък лъч да стопли безброй хора и души. Като морето, което с 1 вълна залива морския бряг, достига до пясъка и отново се завръща обратно. Защото всяко нещо в света си има свое място. Там, където принадлежи. Не зная Аз къде принадлежа, но ми се иска да е тук, в този момент. Красотата на отделния миг е по-силна от спомена или очакванията за бъдещето.




Мъчно ми е винаги когато си тръгвам, макар да знам, че пак ще се върна…
Може би човек не принадлежи само на 1 място. Може би човек е част от всички свои минали и бъдещи образи, събрани в едно. Човекът, който съм тук и сега, в този кратък миг, е различен от онзи, който ще бъда утре или догодина по същото време, дори да съм на това място…
Обичам да си спомням за морето. Защото и то, като хората, е различно всеки път. Няма 2 еднакви вълни. Няма 2 еднакви морски бряга по Черноморието. Няма и еднакъв цвят вода, макар сетивата ни да се залъгват, понеже са несъвършени.
щастливи в бутилка
снимка: Pexels.com
Морето е като хората. Променя се, но пази спомена за предишното си Аз.
Човек се привързва не към мястото, на което е, а към спомените, които създава. Защото всеки спомен първоначално е бил мечта, осъзната или не.
Тъгуваме по отминалите мигове, забравяйки, че от нас зависи да създадем нови и вълнуващи преживявания. Защото красотата на живота е в неговата неравномерност.
Днес може да си мислиш, че не си щастлив, но точно след 5 минути да откриеш, че си бил сляп за истината и красотата, които те заобикалят. Да, много малко ни е нужно, за да бъдем щастливи – понякога е човек, друг път – събитие, спомен, но най-често е просто една мисъл.
Поморие, България
28 юли, 2017
Прочети още:

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: