Понякога и аз съм от онези хора…

Понякога и аз съм от онези хора… Намусени, намръщени и криви… Сякаш с празни погледи, крачещи едва-едва в потока от лица. Безизразни, обречени, безчувствени и унили, отиват някъде, а сякаш никъде…

Понякога и аз съм от онези хора, погълнати от делника, в шума на града, потъващи в нищото, сякаш разтварящи се на съставни части…

понякога и аз съм от онези хора
снимка: Pexels.com

Понякога и аз се крия сред тълпата, сякаш за да ме намериш.

Но често си оставам скрита единствено за себе си.

Понякога ми се иска да съм като тях – безизразна, мълчалива и спокойна, да не се оглеждам в очите на страха, да бъда обикновена, а не противоречива, да бъда сякаш изкована от коприна.




Понякога се губя във безкрая, в мрака на града, а в сенките му търся утеха от неволите на битието.

Понякога ми се иска да съм като другите. Да умея да причислявам хората в таргет групи. Но уви, не умея да деля това, което е различно. За мен всеки човек е различен, уникален, който заслужава внимание.

Понякога ми се иска да съм в нечия таргет група, просто за да се слея с масата. Да бъда като всички – едно от цялото…

Понякога и аз съм от онези хора, но в повечето време съм някой друг.

Прочети още:

Вездесъщият – контролираният или контролиращият?

Човек остарява, когато забрави за детето в себе си…

Градината на човешката душа

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: