15 септември – изкуството да се връщаме там, където сме били обичани…

15-ти септември, а някой прави първи стъпки към училище…

15 септември е, а на мен не ми предстои нищо. Нито училище, нито университет, нито преподаване. Усещането е странно, може би така се чувстват възрастните…

Първите ми спомени от 15-ти септември са от първия ден в гимназията. Преди това имам бегъл поглед какво точно се е случило. 15-ти септември в далечната 2004 г. Рано сутрин, слънчево и топло. А аз – притеснена и някак притихнала (нещо нетипично за мен). Страхувах се от това, което предстои. Страхувах се, че няма да съм достатъчно добра на новото място. Давах мило и драго да се завърна в кварталното училище, на 2 минути от дома, с всичките му недостатъци.

Неусетно се озовах на двора на МГ „Баба Тонка“, град Русе (днес – ПМГ) – моето ново училище, в което само за 5 години щях да науча толкова много неща за живота, за смисъла, за търсенето и естествено – за себе си. Щях да срещна хора, които да променят живота ми. Такива, които ще ме разочароват и такива, които ще бъдат до мен и до днес. Щях да се науча да пиша смислени текстове, да се справям с времето, да бъда част от театралната трупа, да танцувам, да намразя и в последствие да заобичам математиката, която дори сега ми липса. Преди всичко – щях да се науча да бъда човек. Личност, лидер и човек с мнение.

спомени за 15 септември
снимка: Pexels.com

Благодаря за тези прекрасни години от перспективата на времето. Благодаря на учителите и на училището, че ме подготвиха за училището на живота. Благодаря и на съдбата за всичко, което ми е поднесла, защото то е дар.

Странно нещо е гимназията. Никой не я харесва, докато не отмине. А после с наслада и лека тъга си спомняш за миговете, които са останали в паметта като малки стъкълца. Подреждаш ги и виждаш съвсем различна картина. Нещо ново и красиво. И макар в последствие да работих известно време в сферата на образованието, никога не се почувствах така, както в първия учебен ден в любимото училище.

отново на училище 15 септември
снимка: Pexels.com




Винаги се връщаме там, където сме били обичани…

15-ти септември всяка следваща година бе различен за мен. Все по-интересен, вълнуващ и емоционален. Лошото е, че го разбрах късно – години след това.

Винаги се връщам към тези красиви времена. Може би тогава съм се чувствала в безопасност без да го осъзнавам. Може би там са едни от най-красивите ми спомени. Може би там е моят истински дом. А кой не се връща там, където е бил най-обичан!

Сега си спомням с наслада за тези първи учебни дни, в които всичко предстоеше. С мъничко тъга и завист си представям сегашните ученици, които прекрачват за първи път прага на училището. Колко много ги очаква!

На добър час, мили деца! Не пропускайте важните моменти, защото те са кратки, а остават следа за цял живот!

Прочети още:

Разбираш, че си пораснал, когато…

С какво да се разделим още днес, за да сме по-щастливи хора?

Лошо ли е да очакваш повече, отколкото получаваш?

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: