По-добре сам, отколкото зле придружен…

Или за клишето за онзи, който ще дойде, и ще реши всичките ти проблеми от раз…

Да си сам и да си самотен са две отделни неща. Но когато си самотен и не си сам – тогава трябва да се замислиш…

В очакване на неочакваното…

Всеки ти казва, че ще дойде ден, в който ще се появи онзи човек в живота ти, с чиято помощ ще разбереш защо не се е получило с другите… А какво става дотогава?

Какво става с теб, докато си в очакване на това „чудо“? Ами ако го пропуснеш? Не можем да не се запитаме: „Има ли въобще най-подходящ човек за нас?“… Не сме ли различни във всяка една част от живота си? Какво ни прави сигурни, че този човек ще се появи… някога… въобще…

Потъвайки в тези мисли, се замислих, дали и с приятелите не е по същия начин.

(НЕ)Приятели…

Запознаваш се с хиляди хора. Едни идват, други си отиват – така е построен животът. Тези, за които си смятал, че са ти много близки и никога няма да ти обърнат гръб, правят точно това, от което най-много се страхуваш. Не оправдават доверието ти.  Огорчават те, съдят те, и забравят, че и те не са безгрешни.




Ако си истински приятел, никога не си сам!

Опитваш се да загърбиш случилото се, защото ти се иска да вярваш, че всеки е лош в определена ситуация. Само че… ако някой наистина те обича и държи на теб, никога няма да те нарани нарочно! Това е универсално правило. В свят, в който думите са се обезценили до заучени фрази, по-важно е как реагираме и какво показваме на другите. Действията ни определят. Човек е действие, а не просто съществително…

да си сам
снимка: Pinterest.com

Ако някой те обича, ще усетиш неговата грижа!

Макар и без думи, винаги ще ти покаже, че се интересува от теб, че иска да намали товара ти, че иска да си щастлив. Истинските приятели не съдят. Не те оставят да ходиш сам по калния път към бъдещето. Колкото и да е мрачно, ти подават ръка и вървят редом до теб, за да не ти е тъмно. Тяхната грижа често не бива отразена от съзнанието ни… А тя е в споделеното време, в думите като: „искаш ли да те закарам?“, „не се страхувай, всичко ще мине!“, „това е минало, вече няма значение“, „искаш ли да дойда при теб?“….

Приятелите са хора, с които се чувстваме себе си

Те те обичат, дори когато не си толкова за обичане. С тях се чувстваш у дома, където и да идеш. И не ги избираш, те сами идват при теб. Доказват се с времето, но в момента, в който се срещнете, вече усещаш връзката. Усещаш, че този човек е липсващото ти Аз, онова, което си мислил, че няма да откриеш. Колкото и да се мъчиш, да искаш да си приятел с някого, това няма как да стане, ако другият човек не е готов на такава саможертва. Защото и при приятелството, както при любовта, се изискват ежедневни грижи.

Проблемът е, че винаги чакаме някого. Приятел, познат, бъдещ любим, с чиято помощ да осмислим битието си. Не сме ли хора, отвъд границата с другия? Не сме ли способни на щастие, ако то не е осмислено от друго човешко същество?

Изводът е, че…

  • по-добре без приятели, ако те не отговарят на горепосочените условия
  • по-добре без човек, когото да обичаш, ако не си способен Първо да обичаш себе си
  • по-добре сам, отколкото с този, който не е способен да ти даде това, което заслужаваш….

    Ако си приятел, никога не си сам
    снимка: Pinterest.com

Обграждайте се с хора, с които ви е приятно да си мълчите. Всеки умее да говори, но малко биха разбрали мълчанието ви!

Прочети още:

Разваляме ли си приятелството, ако заговорим за пари?
Спри да броиш на пръсти какво правиш за другите!
Лошо ли е да очакваш повече, отколкото получаваш?

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: