Човек остарява, когато забрави за детето в себе си…

А ти помниш ли, че си бил дете?

Грозна случка от градския транспорт вчера ме накара да се замисля какво всъщност е старостта.

В моята представа, старостта не е цифра, а състояние на духа. Има хора, които са стари на 20, и такива, които са млади на 80. От какво зависи? От вътрешната нагласа. От желанието. От емоциите.

С времето някак си всеки им обръща гръб и спира да се вълнува от „малките неща“: усмивки, деца, блага дума, здравето, всеки ден, в който се събуждаш, е дар от Бога…. това са малките неща…

И точно тогава остаряваме… А не е нужно.

И така, какво всъщност се случи…

 

За детето в теб… Дай му глас, а не му затваряй устата с мръсни ръце

Неделен ден, някъде около обяд, в метрото в столицата… Седя си кротко и гледам през прозорчето в съседния вагон – все още нищо интересно не се случва.

На следващата спирка се качва майка с две малки момиченца. Децата са на възраст 3-4. Игриви, красиви, малки, пълни с живот. Започват да се въртят около едната колона, на която хората се хващат. Не пречат на никого. Говорят си нещо и се заливат от смях. Нямаше как да не им завидея – спомних си колко забавно е да си дете и с радост на гледаш на живота и всичко, което ти предстои.




Пред мен беше седнала възрастна дама (60+), която ги гледаше укорително. След около две спирки се разкрещя:

-Млъквайте вече! Това да не в детска градина!

Майката се опита да ги оневини:

-Те са деца, играе им се…

-Така ги възпитавате много лошо… Невъзпитани от малки… – продължи да нарежда възрастната дама.. и всяка следваща дума ми падаше все повече и повече в очите.

Продължи да нарежда, а до нея един дядо, начумерен и кисел, също се включи в тирадата.

Слизайки, не се стърпях да подхвърля:

-Госпожо, а Вие не сте ли били дете?

за детето в теб
снимка: Pexels.com

И ѝ се усмихнах. Слязох на перона и продължих да гледам в купето, докато влакът набираше скорост към следващата спирка. Надявах се единствено да съм я накарала да се замисли. Нищо повече…

П.С. Всяка прилика с лица и събития НЕ Е Случайна!

П.С. 2. Не мога да изразя с думи чувството, което изпитах там, в онзи момент. Само си спомням, че беше гадно. Бях омерзена и огорчена, че има хора, които са толкова тесногръди, че не могат да гледат на децата като капка щастие в скучното и сиво ежедневие. Тъжно ми е за такива хoра! А трябва на тях да им е тъжно за себе си…

 

Прочети още:

Насилието над деца – болест или опит за надмощие?

Уроците, които научаваме от децата – част 2

Спортувай с детето си – спортове, подходящи за цялото семейство

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: