Когато някой ти липсва, а той дори не съществува…

За липсите на хора, моменти, спомени…

Когато някой ти липсва, сякаш цялата ти същност крещи. Някаква световна несправедливост се е случила. Чувстваш се празен, обезверен, фалшив. Храната няма вкус. Цветовете не са така ярки. Тъпата болка отляво не спира. Дрехите нямат значение – обличаш каквото намериш. Както и сезоните. Времето. Нищо няма значение. Движиш се като сянка. Преминаваш от делник в уикенд и така до безкрай. Чакаш… Какво чакаш? Да ти отлипсва ли? Да забравиш? Или да откриеш някой, който да запълни тази липса?

когато някой ти липсва
снимка: Pexels.com

А може ли въобще да бъде запълнена липса на човек, който дори не е съществувал?

Звучи абсурдно! Да ти липсва някой, който не съществува… Но е възможно. Да се подведеш, че познаваш някого. Че си вникнал в душата му, в същността му. Били сте близки, споделяли сте емоции, преживявания. И в един момент разбираш, че не е това човекът, за когото си го мислил. И тогава идва място на разочарованието. И липсата. Точно тогава започва да ти липсва онзи, който не си познавал. Онзи, който сам си създал. По собствено желание, затваряйки очи за горчивата истината и избождащите несъвършенства…

Хем ти липсва, хем го няма, хем никога не го е имало. Всичко е било в главата ти. Този човек стои пред теб и те гледа с топли очи, а всъщност е безкрайно непознат. Няма нищо общо с образа, който ти си му създал, присвоил или дори откраднал, наместил за своите нужди… Дали ти си се променил, или човекът срещу теб? Къде е изчезнал и какво е породило тази драстична промяна?




Кой е лудият в случая? Ти или този/онзи другият, който хем е той, хем не е…

Няма никакво значение. Анализът на това дали си прав, или не, и откъде идва грешката, е безсмислен в този случай. Защото не води към нищо…

Има неща, които трябва да си ги изживеем. Да ги осмислим. Без да се обвиняваме, без да трупаме гняв и огорчение. Към света и към себе си. Просто приемаме и продължаваме напред. Но дотогава… някой ще ти липсва, а той дори не съществува…

 

Прочети още:

Да обичаш е като да дишаш. Без трудности и очаквания…

Ще сме приятели, докато не ме ядосаш…

Когато обичаш някого, най-често него го няма… в живота ти!

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: