Цената на думите

Думите – нематериалната част от нашата същност

Ако преди е била актуална поговорката „По дрехите посрещат, по ума изпращат“, то днес тя звучи така:“По-думите посрещат и по тях те оценяват….“

В свят на материалното е трудно да дадеш цена на нематериалното. Определят ли ни думите, които използваме? Да, естествено. По речниковия запас ни оценяват околните: откъде сме (коя част на света), по избора на нюанси се разбира дали сме щастливи, доволни, обективни. С думите изразяваме емоции. Но не ги ли натоварваме твърде много? Не ги ли пренасищаме с ненужни емоции? Не ги ли хабим за хора и неща, които не са от особено значение?

силата на думите ни
снимка: Pinterest.com

Може би не оценяваме силата на думите си, защото не сме научени те са част от нашата същност.

В училище в часовете по английски език се учехме да пишем есе, а изискванията винаги бяха определен брой думи. Но определеният брой думи говори ли за качество? Какво ако достигнем определения лимит? Това прави ли написаното/казаното смислено, стойностно?

силата на думите
снимка: Pexels.com

В свят на технологии, кодове и какво ли не, забравили за комуникацията помежду си, вторачени до безкрай в малкия екран на мобилното устройство, забравяме за цената на думите. Забравяме за думите въобще. За какво са ни, щом има емотикони. Светът дотолкова се е амортизирал, че успява да ни внуши как се чувстваме в дадена ситуация. Всички тези статуси в социалните мрежи: чувства се (падащо меню с избор), човечета с всички възможни емоции, които дори можеш да комбинираш. Право на специалистите, които са ги разработили. Със сигурност им е коствало милиони безсънни часове. Но къде остана човешкото? Къде е онова, което ни отличава от животинското – в света и в нас самите? Къде са думите?




Спряхме да ги подбираме внимателно. Не оценяваме, че нараняват. Някак безхаберни сме. Оставили сме собствените си думи да се търкалят някъде в пространството, нехайни към тяхната употреба. А думите са енергия. Те са сили. Те са средство за промяна на света. Към по-добро.

Затова всички писатели се мъчат да създават светове с тях. Защото само думите го умеят. Нито емоиконките, нито компютрите и лъскавите картинки, нито дори игрите 3Д, 4 или 5Д.

Думите срещу картинките

Макар да казват, че една картинка казва повече от 100 думи, това не е така. Думите си остават най-мощното средство за визуализация. Защото аз като кажа „розово“, ми напомня за розовия захарен памук от панаира, който посещавах като дете. А ти? Ти какво виждаш? Може би виждаш онази розова блуза на витрината на скъпия магазин, за която така мечтаеше като студентка, но не ти стигаха парите да си я купиш. Или пък за розовата тетрадка дневник, спомен от тинейджърските години… С ароматните страници и катинарчето.

Думите са по-важни от картинките, защото сами изграждат картина в образа ни, която е уникална и неповторима за всеки човек.

думите
снимка: Pinterest.com

Борете се, не искайте някой да ви казва как да визуализирате, защото това е най-силното качество на всеки човек. Да си представя, да мечтае, да украсява света. С думи. Да насища думите с емоции. Да строи градове с помощта на словото.




Колко струват думите ми?

Откакто станах копирайтър (колкото и странно да е – човек не става нещо, той е, ражда се такъв и го развива)… Така де, откакто започнах да се занимавам с писането, осъзнах, че цената на думите често е подценявана. Финансово. Плащат ти стотинки на написана дума. Но има думи и Думи. Как оценяваш „бяло“, „пиша“ и „Обичам“. А други като „надежда“, „прошка“? Всяка дума има цвят, създава емоция, изгражда ореол на магия около себе си, свързвайки се с всичко, до което ѝ позволиш да се докосне.

И как да оценя своите 100 думи спрямо 100-те думи на някой друг? Може ли да оценяваме на база брой изписани думи? Ами те ако нямат смисъл? Може ли моите 100 думи да са по-важни от твоите? Със сигурност за мен са, но за света…. Има ли изобщо критерий за оценка при писането на думите?

думите са сила
снимка: Pinterest.com

Ако и вие си задавате въпроса Колко струват думите ви, значи е време да се замислите сериозно как ги използвате….

Отнасяйте се грижливо с вашите думи. Обичайте ги! Те са вътрешния ви свят, вашата същност. Не ги хабете напразно и знайте цената им. Защото няма безценна дума или обезценена, колкото и да ни го натрапва технологичния свят…

Прочети още:

Домът място ли е, или е човек?

Утрото е по-мъдро от вечерта

РавноСметката – всекиму според заслуженото…

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: