Кофа за припадъци – как да се разделим с ненужното?

Лято е – време за емоции, нови срещи и раздели….

За да има нови емоции, трябва да загърбим старите. За да има нови срещи, трябва да има и раздели…

Пролетната чистка я оставих за лятото. Защото то пролет почти нямаше… Много дъжд, много негативни емоции. И сега е време да разчистя от непотребни вещи, дрехи и.. хора.

Как да се разделим с ненужното – вещи, хора? Негативни емоции…

Все си мисля, че във всеки етап от живота ни има хора, които са необходимост. Както е и с вещите. За всеки сезон се снабдяваме с палто, шапка, шал и ръкавици. Така е и с хората. През различните етапи са ни нужни различни.

Като новородени се нуждаем от майка чисто физически, за да оцелеем. След това се нуждаем от двама родители, за да бъдем възпитани и да се справяме в света. После се нуждаем от пример, който да следваме в живота, изграждайки се като личност.

И идва най-опасната част – приятелите…




От какви приятели се нуждаем във всеки етап от съществуването си?

В училище често се сприятеляваме с тези, които са като нас. Ако сме или се чувстваме като аутсайдери, несъзнателно привличаме точно такива за наше обкръжение. След завършването най-вероятно няма да продължим да общуваме. Всеки е в различен град, с нови хора, нови интереси и т.н. С тези хора ни е било хубаво, но не са истинските ни приятели.

с кого да се разделим
снимка: Pexels.com

В университета най се разбираме с онези, които имат изгода от нас. Или ние от тях.

А в живота – спорно е. Може би има изключения…

Има ли място за тези от университета в живота ни? А за тези от училище? Нужно ли е да ги разчистваме, ако не споделяме вече същите ценности, или ако хората са се променили? Или ако ние сме променили?

Ако приемем, че изгаряме мостът към приятелите от детство, защото са се променили, то не е ли редно да направим същото и с роднините? Или те са нещо друго? По-специална графа…

Истината е, че към всеки подхождаме различно.

С някои хора прекъсваме отношения съвсем естествено. Завършваме училище/университет и вече нямаме взаимна изгода. Прекъсваме контакт. И в това няма нищо лошо, стига да не очакваме нещо от дадения човек.




Същото е и с работата. Напускаме дадено работно място и прекъсваме контактите с хората. Нормално е. Няма нужда да се тръшкаме и да правим излишни драми. Животът продължава, редно и хората да продължат напред.

Доста мрачно звучи. И ще попитате все пак кои са онези, които остават? Освен семейството…  И Кои са онези, от които трябва да се оттървем на всяка цена?

Всичко онези хора, които дори не ви казват „здрасти“ при случайна среща, или извъртат срамежливо глава в другата посока, а извират в профила ви във фейсбук от разни общи познати, приятели и какви ли не… Махнете ги, не ви трябват.

кой остава
снимка: Pexels.com

Същото важи и за онези, които ви търсят само когато на тях им е нужна помощ. Всички ги имаме. Познати от университета, съквартиранти, колеги, съседи, с които сме прекарали известно време, излизали сме, споделяли сме, но нищо повече. Някак не сме успели да се издигнем над това.

Кои остават?

Кои са онези, с които няма да се разделим? Простично е… Няма да се разделим с тези, докоснали сърцето ни.. Още ли се питате кои са? Затворете очи и ще се появят пред вас!

 

 

Прочети още:

7 неща, които привличат мъжете?

Най-трудно е да кажеш „не те обичам… вече“

Утрото е по-мъдро от вечерта

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: