Най-трудно е да кажеш… „не те обичам…вече“

Не е вярно, че най-трудно се изрича „обичам те“. По-трудно е да признаеш пред себе си, че вече не обичаш…

„Не те обичам вече“ е като да се събудиш от дълъг сън

Първо преминаваш етапа на осъзнаване. Неадекватен си заради дълбокия сън и случващото се в него. После поставяш под въпрос мислите си и реалността: ама аз къде съм, наистина ли това се случи, а онова…

Следва избистрянето на съзнанието: наистина трябва да постъпя така. И щом веднъж си признал пред себе си, няма връщане назад. Признаваш и пред този, когото „не обичаш Вече“.

И да плачем, и да се тръшкаме – полза няма

Спреш ли да обичаш един човек, най-голямата услуга, която можеш да му направиш, е да му кажеш „не те обичам вече“. Не е нужно да го държиш и да затваряш пътя му от егоизъм или от страх, че ще нараниш чувствата му. Колкото по-искрени сме, толкова по-добре – и за нас, и за другите.




Трудно казваме „Обичам те“ (ако го казваме), а още по-трудно признаваме, когато спрем да обичаме…

Какво е да обичаш? (и без клишета, моля. Тях си ги знаем от детската градина). Май вече сме позабравили, нагърбени с ежедневния навик да декламираме пред приятели, познати и семейството: „Да, обичам го“.

А какво казваме пред себе си? Ако затворим очи, и се замислим какво е да обичаме даден човек, какво се появява в съзнанието ни? Име, лице, усмивка, постъпка… Че как постъпката би могла да се появи? 

Появява се усещане, емоция за/към даден човек. Нея няма как да я подправим, защото сърцето не следва посока, но затова пък ние трябва да следваме него. Понякога. По-често. Да се вслушваме. Може пък да не ни излъже…

да обичаш
снимка: Pexels.com

Да обичаш е…

Да обичаш е като да отваряш очи сутрин. Виждаш светлината, нахлула неканена през прозореца, създавайки малки и красиви фигурки е пространството, които не спират да те удивляват всяка сутрин. Да обичаш е като усещането, с което се будиш: че макар да е отново понеделник, знаеш, че нещо ново ти предстои. Хем обичаш ежедневието, хем очакваш с нетърпение малките промени, които ти поднася всеки един ден.

не те обичам вече
снимка: Pexels.com

Така и обичаме: най-добре със завързани очи, за да слушаме сърцето. Защото понякога очите завиждат на сърцето, че то не губи посока.

Когато спреш да се радваш на сутрините, тогава си спрял да обичаш. И е време да признаеш пред себе си, че „не те обичам вече“ е най-сигурният начин да потърсиш твоето вдъхновение. Онова, което те кара да изтръпваш, да се будиш с желание за подвизи и споделени приключения. Дотогава… бъди честен със себе си. И търпелив. Всичко само ще дойде! И всеки, в правилния момент!

 

Прочети още:

Пречи ли ни постоянното търсене на любовта да бъдем истински щастливи?

Щастието – пътуване или самоцел? 

Какво да разберем за себе си преди да имаме връзка с друг човек?

Още интересни теми ще откриете в нашата фейсбук страница: Градски дами.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: