Силни сме там, където е било счупено….

Счупеното носи щастие…

Като дете бях много непохватна. А може би повечето деца са така. Често събарях, изтървах, чупех какво ли не – от сватбения комплект чаши, с нежно изписани имена на родителите ми, до любимите ми съдове за хранене. Какво пък, на всеки се случва! – утешаваше ме милата ми баба. „Счупеното носи щастие!“ – често ми повтаряше тя. Тогава обаче не го разбирах…

нека да е счупено
снимка: Pixabay.com

Там, където е било счупено…

И хората, подобно на чашите и чиниите, се чупят. Само че не видимо, а отвътре. Някак незнайно. Първата фаза е почти непредполагаема. Както онези заболявания, които лепваш без да си разбра (напр. лаимската болест). Няма симптоми, нито външни, нито вътрешни, но чувстваш подсъзнателно, че нещо не е както трябва. След това идва вторият стадии след счупването – осъзнавате. Разбираш, че си се пречупил. Но как, защо, заради  кого – остава ти само да анализираш. Третият стадий е свързан с липсата на доверие – веднъж счупили ли са те, трудно ще се довериш. Дори на себе си. С времето започваш да се закърпваш лека-полека. Парче по парче. Първо с тиксо, за да видиш дали ще издържи. А после – може и с капчица или друг вид секундно лепило. А то дали ще издържи?! Времето ще покаже.




Точно там, където е било счупено, сме най-силни…

Няма случайни неща. Няма случайна болка, както и няма случайни изпитания. Подобно на бурите, които карат дъба да пуска по-дълбоки корени, и нашите рани ни правят по-силни. Всяко преживяване, маркирало душата ни, е опит. А опитът е нещо, което остава. Не трябва да се отчайваме, а да продължаваме напред, помнейки, че

Счупеното носи щастие!

 

там където е било счупено
снимка: Pixabay.com

Да си счупен не значи, че си пречупен. Значи, че си се борил, за да постигнеш нещо. Невинаги си успявал, но пък затова не съжаляваш, че не си опитал, нали?!

Понякога и ние, хората, сме чупливи, сякаш от стъкло. Но не чакаме да бъдем счупени, а да бъдем събрани отново, на съставните ни части. От онзи, който няма да гледаме пукнатините, а ще се радва на цялостната визия…

 

Прочети още:

Колкото повече бягаш, толкова повече ще те следвам…

Всичко евтино, излиза скъпо…

За това, което все не ни достига…

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: