Разбираш, че си пораснал, когато….

Кога разбираме, че сме пораснали и трябва да захвърлим всичко ненужно от живота си?

Когато навършим 18? Завършвайки училище? Изнасяйки се да живеем самостоятелно? Уви, не…

Пораснал си, ако…

Разбираш, че си пораснал, когато създадеш свои дом. Когато се сблъскаш с трудността да си купиш имот. Твое място, което да наречеш „дом“ и за първи път това да не буди сантиментални емоции.

Пораснал си, ако вечер вместо да вилнееш по дискотеките до нощите, предпочиташ да си в уютна компания на най-близките си. А събота сутрин не е увенчана с главоболие и спане до пладне.




Пораснал си за тези неща. И си ги надживял. Студентството е някъде в далечното минало. Работата и кариерата са част от настоящето и си на път да направиш най-обвързващото нещо в живота си. Не, не ме разбрахте, не говоря за брака. Днес той въобще не е модерен. Става въпрос за друг тип брак – с банката. Най-необходимият в 21 век тип обвързване. И така, като се обвържеш с банката за 20-30 години няма мърдане. Обичаш я, не я обичаш, това е. Трябва да и осигуряваш месечния доход, за който си си заложил главата, всички спестявания.

Пораснал си, но не остарял. Защото старостта е въпрос на това как се чувства душата ти. А тя няма възраст, нали?




Не си си го представял така… Спокойно, с всеки се случва. Мечтаеш, че на 28 ще имаш чудесен апартамент с изглед към планината/морето, главна…. куп възможности за работа, пътуване, свободно време да излизаш, да се веселиш, безкраен набор от хора, с които да споделяш хубавото. Семейство, деца, любим човек.. и други, и други…

пораснал си ако
снимка: Pexels.com

А какво всъщност имаш? 40-квадратова кутийка в мизерен квартал, за която ти отиват всички пари. И ако все пак ти останат, с тях покриваш сметките, излизаш понякога на по бира-две с приятели. А за какво си говориш с тях ли? За това-онова. Те ти се оплакват от работата, ти от живота. Винаги се чувстваш кисел и унил и сякаш никой не те разбира. Нямаш настроение за излизане, нито желание. Работиш, лягаш, ставаш, работиш, лягаш, ставаш. Понякога и ядеш. Ей тъй за разнообразие, по 3 пъти на ден.

И така си върви ежедневието, а ти имаш чувството, че пропускаш. Пропускаш живота. Защото той сякаш си минава покрай теб.

пораснал си, за да бъдеш по-добър
снимка: Pexels.com

Не се отчайвай! Казват, че хубавото винаги предстои. И така трябва да е. Да гледаме на живота като едно ежедневно предизвикателство. Днес е хубав ден, утре ще е още по-хубав и така нататък.

 

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: