Когато обичаш някого, най-често него го няма … в живота ти!

Обичаш ли някого – пусни го да отлети! За добро е.

Тези, които обичаме, винаги са далеч от нас. По една или друга причина, най-обичаните от нас хора, семейство, приятели, близки – винаги са физически далеч от нас. Дали са в друг град, друга страна, в различен часови пояс, на друга вълна от живота си – те отсъстват. И точно тогава отсъствието става присъствие. Защо ли? Защото понякога оценяваме хората точно защото ги няма около нас. Ако  ежедневно ни напомнят за себе си с физическото си присъствие, обикновено ги приемаме за даденост. Жестоко, но факт.

обичаме да обичаме
снимка: weheartit.com

Това не значи, че не ги обичаме. Просто по-трудно осмисляме тяхната функция – а именно да бъдат част от живота ни.

Липсва ли ви онзи човек, с които не сте така близки? С когото се познавате от много време, но рядко говорите. Въпреки това разговорите ви са наситени със смисъл и дълбочина. Помните всяка дума, всяка реплика, всяка интонация, всеки поглед, жест. Всичко, всичко. Липсва ви безкрайно много. И някак ви харесва тази огромна бездна, издълбана от липси.

обичаш или не обичаш
снимка: weheartit.com

Харесва ви да кътате спомена в най-тъмните кътчета на душата за най-студените и черни дни, за да ви топли през зимните месеци. Някак болезнено ви харесва да живеете за един-два дни в годината, когато ще имате шанса да бъдете с този човек, да си поговорите, да бъде това, което искате! А реалността е друга… И въпросът е: Струва ли си?

всички сме изтъкани от липси
снимка: wehearit.com




Иначе би било другояче. Дали щеше да ви е така скъп, ако можехте да се виждате и да си говорите всеки ден? Щеше ли да е в мислите ви постоянно, ако беше по-достижим? Обичаме ли безвъзмездно само онова, което е недостижимо? Такава ли е истинската обич? Недостижима, мечтана, нереална…. Фикция? Трудно ще определим, особено ако се пристрастни. И тъй, отсъствието е присъствие, но докога?

разстоянието да обичаш
снимка: wehearit.com

Струва ли си да си затваряме очите и да живеем за мига? За онзи миг, който може пък и да не се случи.

Може би е по-добре да вземем ситуацията в свой ръце и да прекъснем това като една пъпна връв, която ни връща обратно към спомена. Към неслучилото се. Към безвремието.

Изборът е наш. И от това боли още повече…

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: