Позабравените български традиции – Бъдни вечер

На 24 декември българите празнуват един от най – светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните места е познат със следните имена:  Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.

Макар да има различни имена, едно е сигурно –  в полунощ, според православната църква, в една пещера около  Витлеем, се родил Иисус Христос.

Точно в този момент на небето е изгряла необикновена светлина и се явил ангел, който съобщил на намиращите се близо пастири добрата вест.

бъдни вечер
снимка: Pixabay.com

Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през 6. век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.




В наши дни се е създала традицията хората да обръщат най – много внимание на украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-вече на подаръците. Сякаш някак си сме позабравили какъв е истинският смисъл на празника… А именно – раждането на новото, на спасението, на надеждата и добрината. Честваме рождението на Спасителя и пускаме светлината и доброто да нахлуят в сърцата ни, за да ни променят.

Всъщност, най-важният символ на Бъдни вечер е именно Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго, но същевременно и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“.  Когато получел отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене.“ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището.

Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва. Ако се случи така, че всички заспят. задължително трябва да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Защото именно огънят е символ на топлината, живота, уюта в дома, както и на раждането на Исус Христос.

бъдник
снимка: Pixabay.com

Друго поверие гласи, че трапезата не се раздига на Бъдни вечер. Причините са няколко. Вярва се, че тогава ни посещават мъртвите близки, че дори и самата Божия Майка. И така цяла нощ пируват. Друга причина е, че по този начин засвидетелстваме здраве и берекет за целия дом и неговите обитатели.

По бъдника се извършвали и най – различни предсказания. Например, ако от него излизали искри от него, това означавало изобилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пазела от бродници и житоманци.




Тържествената трапеза на Бъдни вечер

Според традициите, трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември.

Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременността при жените) или 11. От скоро се застъпва вярването, че на масата може да има и 12 блюда, защото това е броят на месеците в годината.

Задължителни храни според традицията:

  • празнична пита с късмети,
  • варено жито,
  • варен боб,
  • сарми с ориз или булгур,
  • ошав,
  • баница с тиква и други като всяко ястие има важна за българина символика.

На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия.

 

Обичаи, свързани с раждането на Исус

Съществува обичай под масата да се разстила слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също така в миналото до трапезата са се поставяли различни предмети:  ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.

бъдни вечер 24.12.
снимка: Pixabay.com

Вярвания и изисквания към вечерята, трапезата и дома

Хубаво е вечерята на Бъдни вечер да бъде около огнището (ако има такова) и винаги да е в семеен кръг като могат да присъстват и близки приятели, които няма с кого да  празнуват.

Вечерята на Малка Коледа започва рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината.

Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най – напред масата, след това цялата къща, двора и обора.

Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома. Друга традиция гласи, че след като всички са седнали никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най – старият като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.

Символи на Бъди вечер

Друг неотменен символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с късмети. Какво се слага в питката зависи от човека – понякога се слага сребърна пара, а понякога – дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.

Как се приготвя питата?

Според традицията питката се замесва рано сутрин с най – хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по – късно се дават на коледарите. На вечерята питата се разпределя от най – стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за  членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.

Виж още:

Рецепта за вкусна домашно приготвена пита

Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако те останат цели и са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.  В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне.  След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.

Според някои хора, както мине Бъдни вечер, такъв ще бъде и животът през следващата година.

Източник: google.bg

За традиции и празнуване на Коледа по света, прочетете подробно тук.

Желаем ви светли празници с най-близките. Бъдете заобиколени от любов и здраве.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: