Има ли значение какво подаряваме, ако е от сърце?

Това, което подаряваме, определя ли ни?

Сблъскваме се често с това дали подаръкът, който сме избрали за даден повод, е подходящ. Как да сме сигурни, че това, което подаряваме, ще се хареса? И изобщо, има ли значение подаръкът като такъв, ако е от сърце? Днес ще се опитаме да си отговорим на тези въпроси възможно най-искрено и лично.

Неловката ситуация „Аз ти подарявам, а ти не…“

На всеки от нас се е случвало да подари подарък за даден празник (Коледа, Нова година и др.), а да не получи в замяна. Тогава става неудобно и за този, който е дарил, и за онзи, който е получил. Има ли начин да предотвратим тази неловка ситуация? Може би, ако спрем да мислим само за себе си, и отворим сърце и душа за другите. А и, ако се познавате достатъчно дълго за даден човек, със сигурност ще знаете, че очаква подарък. Все пак това е начин да засвидетелстваш уважение. Макар и с нещо малко, ама от сърце.




Нещо малко, ама от сърце…

Предпочитаме подаръците, но доколко сме готови да направим изключение с техния размер. Оценяваме ли истинската стойност на това да дариш? Защото то е емоция, в най-чистата и форма. Искаме да подарим, защото?

какво да подаряваме
снимка: Pixabay.com

Може би е най-важно да си отговорим на този въпрос първо.

Искаме да подарим, защото…

  • Държим на даден човек.
  • Искаме да го зарадваме.
  • Искаме да го изненадаме.
  • Това е нашият начин да дарим обич.
  • Да покажем признателност и благодарност.

Точно така, на прав път сме. Ако отговорът ни е около някои от посочените, то тогава големината на подаръка не е от значение ( поне за нас), защото го правим не заради самия подарък, защото искаме да подарим доза щастие на въпросния човек.

подаръци
снимка: Pixabay.com
Няма значение дали ще подарите чифт ръкавици, шоколад или бонбон – важен е жестът. Той говори много за вас. И за отношението ви към човека.
… Защото най-скъпият подарък е поднесен с любов.

Помислете… А на вас кога за последно някой ви подари нещо, просто ей така?

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: