Царицата на равносметките или какво НЕ искам за Коледа

Не искам да слушам протяжните песни на Марая Кери и приятели, но ще ми се наложи.

Понякога се чувствам като елха, изпъстрена с гирлянди и играчки, а те са всъщност чуждите очаквания. Натежават!

Броени дни ни делят от дългоочакваните празници, а всички кроят планове с какво да зарадват семействата и близките си. (Както винаги) Имаме повече планове, отколкото възможности да ги реализираме, повече очаквания, отколкото шансове. Все пак е добре да прегърнем живота и да се насладим на това толкова красиво време от годината.

Подаръците са една от най-ярките асоциации, свързани с Коледа.Какво ли ме (ни) очаква? Някои от най-близките ми приятели ще се сетят, че си умирам за нови книги, вероятно ще получа топли дрехи или бельо от семейството си, сувенири от колеги и други познати, споделени мигове – с доста хора, някои обичани, други не съвсем. Ще се „прожектира“ в съзнанието ми отново отминаващата година и ще ах-на от вихъра на емоциите, които съм изпитала или не съм.

Искам да спра да си правя равносметки и да се страхувам от стрелките, които жадуват да ме прободат.

Искам да виждам по-често семейството си спокойно и усмихнато и то извън задължителната празнична трапеза.

Искам да се гордея с постигнатото и да се изненадвам от смелостта, която съм демонстрирала.

Искам обичаните ми хора да са здрави, уверени и изпълнени с мечти, а не примирени и уморени.

Искам Коледа да продължи целогодишно, а не да окапят игличките на запалените ни надежди.

Когато декември се покаже на вратата, винаги сърцето ми беснее, предвкусило приближаващи топли мигове. Със семейството, с кучето, с най-добрата приятелка от детството, със самите себе си…

Всички казват какво биха желали за Коледа, аз смятам, че е редно да изкрещя какво НЕ искам.

1. Не искам скъпи и ненужни подаръци, а красиви мигове!

Отдавна се научих, че щастието е най-красиво пакетирано в човешка прегръдка. Мерси, не ми е нужен новият Айфон, не е необходимо да гладуваш година, за да ме сюрпризираш с красива вещ на изплащане. „Плати“ ми за приятелството с позитивно отношение през следващите 365 дни, това е по-важно:)

2. Не искам да изгубим времето си в подготовка, а да се наслаждаваме на компанията си.

Винаги ми е правело впечатление, че баба ми и майка ми толкова се стараят да приготвят най-вкусните ястия, че вечер, когато всички сме на масата, те са грохнали и бързат да си легнат. Не е нужно. В магазините всичко се продава, но вашите сили и настроение са безценни. Обожавам гозбите ви, но по-мили са ми усмивките ви. Не прекалявайте с подготовката!

3. Не искам краткотрайни пориви на щастие, доброта и състрадание, а искрена човечност.

Обожавам кампаниите, които целят да помогнат на бедни или страдащи хора, но най-много се радвам, когато това става целогодишно. Под светлините на прожекторите всеки е една идея по-цветен. Сираците са гладни и след празниците, самотните искат да си поговорят с някого и през март, ние сме способни да сме добри ежедневно. Нека наистина го правим, светът ще е доста по-гостоприемно място.

Когато Коледа си отиде, оставаме ние. Същите и различни. Изпълнени с надежда и преливащи от огорчения. Но когато загледам ярките лампички, се сещам за всички хора, които ежедневно пламтят, без значение колко е трудно, колко е сиво понякога. Под елхите са събрани всичките ни копнежи, дръзнали да бъдат изречени.

Отворете кутията!

 

 

 

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: