След Университета – накъде?

Какво ни предстои в голямото приключение, наречено живот, след Университета?

До колко сме подготвени за това, което ни очаква? Какво избираме да направим с живота си и имаме ли ясно очертан план за действие?

Животът е сложно понятие, особено за човек на двадесет и няколко, който току-що е завършил Университета и се чуди какво да прави. От една страна, вече е готов смело да пристъпи в истинския живот. Има си всичко – образование, свобода, известно количество знания. Просто трябва да избере посоката. Но накъде е тя? Изобщо, има ли правилна посока? Или ни е предопределено изначално накъде ще поемем в своя път?

Сами ли избираме пътя си и доколко можем след това да съжаляваме за избора?

Кое е най-доброто за нас – сигурното, или онова, което си мислим, че можем да постигнем, пълни с ентусиазъм и готови за борба и приключения?

Истината е, че няма правилен път. Всичко зависи от момента. Какви са опциите ни след като завършим Университета?

Едната – най-често срещаната е, да останем в големия град, в търсене на работа, подходящо място за живеене, по възможност самостоятелно. Никой не желае да става рано за работа, а до главата му до сутринта да са свирили бесни чалги, защото драгите му съквартиранти от Студентските години в Студентски град се забавляват (и повярвайте ми – не искам да обидя никого). И така, в това търсене, разбираме, че е трудно, че невинаги това, което сме учили, ще ни е от полза. Че невинаги се реализираш, както си мечтал. Но опитваш и продължаваш. Падаш и ставаш и гледаш все напред, докато откриеш твоето място – там, където ще си най-щастлив и оценен.

(не)възможно
снимка: Pixabay.com

Избираме да останем, заради възможностите, заради връзките, които сме създали и заради това, че вече сме свикнали – с лудницата, с абсурдните хора, с градския транспорт. И защото някак си вярваме, че може би така ще успеем.




Другата ни опция е да се върнем в родния град. Колкото и малък да е, все има възможност за нас. Зависи от работата, разбира се. Но в малките градчета обикновено хората се познават добре и помагат. В малкия град разходите са по-малко, а и там съществува опцията да живеете със семейството си, да сте близо до приятелите от детство и така нататък. Но, доколко това е подходящо за една волна душа, която е живяла и се е справяла сама цели 5-6 години в опит да постигне мечтата? Всеки сам за себе си преценява. Всеки сам избира спрямо моментът.

след университета накъде отиваме
снимка: Pixabay.com

Някои не могат да се върнат отново там, където са били, защото са различни хора. Не че не искат, просто вече желаят да са самостоятелни. А и какво им предлага малкият град – монотонен, но спокоен живот, осигурена работа, семейство и това, което ни чака – венчило и деца, докато се усетим. За мечтателите и за тези, обичащи предизвикателствата – големият град е единствената опция. А тогава имаме ли въобще избор, ако имаме само един вариант?

Мечтател, приключенец или семеен тип – вие от кои сте?

Вие какво предпочитате – да се върнете у дома, или да покорявате големия град?

 

 

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: