Лагерът в Харманли за бежанци – най-пазеното място в България

За (не)толерантността ни към себе си или към другите?

Толерантни ли сме към другите? А към себе си? А когато сме толерантни към другите, това не заплашва ли и нашата сигурност?

Докога ще сме толерантни към тях, а нас – кучета ще ни ядат?!

Все по-силно се разгаря огъня в бежанския лагер в Харманли. Каква е причината? Защо бежанците се вдигат на бунт? Кои са виновните и какво предстои за България след подобни напрегнати ситуации?

Трябва ли да издигаме стени, вместо да строим мостове?

Чия е вината за огромния поток от емигранти? Защо точно там – в Харманли – бяха събрани над 3000 души?

Отговори няма, а ситуацията е все по-напечена. Дали ще продължат с бунтове и срещу какво точно се бунтуват? И на това не можем да отговорим, а само да гадаем.

Една от причините за тази реакция е провокацията от факта, че на бежанците им е забранено временно да напускат лагера. В следствие на това те агресират и започват да трошат и чупят всичко, което Българската държава така дружелюбно им е предоставила. Не можем да отмине с лека ръка факта, че осигурявайки им храна, подслон и лекарски грижи (без да коментираме какви са условията) ние реално сме им подали ръка. А това, което сме получили за своето гостоприемство, са юмруци, обиди, вандалщина и насилието над органите на ред. Който, между другото, винаги страдат от такива ситуации. Нито държавата ги защитава, нито гражданите. Но какво да се прави, в системата на МВР явно е така.

бежанци харманли
снимка: google.com

Колкото и да сме съпричастни към страданието на бежанците, към това, че идват от война, бягат от смърт, не можем да простим поругаването с нашето, с нас, със законите на страната, и с всичко, което сме им дали.




Страхът – най-силното средство за управление и постигане на власт

И Хитлер, и Сталин и всички други управници в световната история са управлявали със страх. Защо? Защото страхът е това, което кара хората да се подчиняват. Кара ги да бъдат лесно управлявани. Всяването на страх у българския народ е нечия цел. Кой е този, който успя да подбуди толкова много страх и у едните, и у другите, за да запали искрата на бунта? Може би никога няма да разберем със сигурност.

Няма да търсим вина, нито да обвиняваме никого. Ще търсим смисъла, там, където той е бил загубен. Ще търсим решение от ситуацията, защото това са хора – и едните, и другите. Хора, които искат да живеят, а не да бъдат насилвани. Те се бунтуват, но това е, защото само това са видели. Това е техният начин да се справят със случващото се.

Нека бъдат преместени, нека си понесат последиците, нека работят, а не да бъдат издържани от държавата, която едва си покрива дълговете. Държава, която осиротя, защото почти всичките и деца избягаха. Държава, управлявана от мошеници, крадци и псевдопатриоти. Стига вече. Време е да издигнем стени, да съхраним българското. Да съхраним себе си. Или поне онова, което е останало от нас.

А за бежанците –  прав им път – да пътуват другаде. Но не и тук. Не и сега. И нека намерят щастието си другаде. Но не и тук. Не и сега. Не и в нашата България.

 

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: