Да търгуваш с човешкото нещастие

Този материал е свързан с настоящата ситуация в страната и в света. Не претендира да бъде изчерпателен, а по-скоро емоционален заряд и повод за размисъл над това какво се случва с нас, хората и със заобикалящия ни свят.

Сякаш в тази негласна война на светове, религии, идеали и ценности, борба за власт и надмощие изгубихме частица от себе си, частица от човешкото – от онова, дадено ни от Бога при сътворението…

изгубихме човешкото в себе си
снимка: Pixabay.com

Бежанци и икономически мигранти в Европа

Тази тема е много разнищвана и няма как да и бъде наложен еднозначен поглед. Трудно е да се поставим от другата страна и да разберем как точно се чувстват тези хора, гонени от безумие и сила за власт. Прокудени и без ясна представа за утрешния ден, те попадат под обстрела на обиди и бездушие. Но, такъв е човекът на 21-век – бездушен, скрит и нехаещ за другите. Човешкото нещастие е само частица от онова, което задминаваме всеки божи ден по пътя за работа или другаде. Защо станахме толкова бездушни и слепи? Кой ни направи такива или сами избрахме този път към обездушаването? Продаваме човешко нещастие – в ролята каналджийте и всякакви там хорица, които гушкат парички, за да поиграят на господ с нечий човешки живот. Тъжно е. И неморално – да играеш с човешкото нещастие.

Толкова много се наелектризира ситуацията с миграцията, че забравихме какво е да бъдеш човек, истински, такъв, който отваря сърцето си и премисля преди да действа. Нека не бъдем така машинални към човешкото нещастие и страдание.

търгуване с човешкото нещастие
снимка: Pixabay.com

Годината е към своя край и какво ни донесе тя?

Брекзит и липсвата на алтернатива за Великобританската маса от хора, президентските избори в България и референдума – разбира се, отново осуетени и без грам прозрачност, но както и да е, да не задълбаваме. Новият президент на световната сила САЩ е г-н Тръмп (а.к.а. Доналд Дък), който има много особени визии за развитието на света оттук нататък. Не можем да пропуснем с лека ръка неговите коментари за изграждането на преградна стена между Америка и Мексико ( и как случайно точно 27 години след падането на Берлинската стена, белязало промени в световен мащаб), нито за мюсюлманите, изтребването на невинни хора и променянето на гейовете към хетеросексуални индивиди, защото не са ни удобни. Политиката на Тръмп (или поне идеята за такава) е крайна и грозна и нарушава основни човешки права. Предложенията, които има, са меко казано хитлериски. Явно, че в днешно време печели популизмът, расизмът и обездушаването. Колко жалко!




Накъде отива светът? Накъде отиваме ние и как въобще позволихме подобни неща да се случат? Скоро очакваме може би и Трета световна война? А някои неща не се променят – отново ставаме точно в 7, пускаме кафемашината, гледаме новините с привидно безразличие и апатия, докато стане готово кафето, обличаме се и излизаме за работа. Точно в 8 хващаме метрото сред плаващите трупове от бездушни хора, толкова кисели и уморени от съществуването си, че чак са неадекватни.

За финал, ще се опитаме да размислим над човешкото нещастие и защо напоследък сме толкова безумни в решенията си. Преди всичко искаме да уточним, че тази статия не е политическа. Нейната цел не е да хвърля прах в очите, а да ни накара да се замисли какво се случва с живота, който познаваме и накъде сме тръгнали. Хубаво е от време на време човек да си дава равносметка за случващото се, за да може да продължи напред. А къде е това напред? Зависи изцяло от самите нас. Ако ние не се променим днес, няма как да очакваме по-добри времена утре….

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: