Училището – мястото на съмнителните нрави?

Честит 15-ти септември, мили ученици, учители и родители

Училището би трябвало да е храм на науката. Място, в което децата ще се учат не само на четмо и писмо, но и на поведенчески модели. Място, което ще отстоява принципа, че знанието дава сила, която отличава хората и е гаранция за по-добър живот. Като под училището, имам предвид институцията, която стои, а не сградата. Училището – това са хората, които работят, управляват и вземат активна или по-скоро неактивна част в неговата ангажираност.

И така, какъв  е проблемът на българското училище? Проблемът са хората, които не вземат отношение. В навечерието на един от светлите празници за българския народ – 15-ти септември – символ на вяра в бъдещето и красив спомен от детските години, се появява ужасно видео в социалните мрежи.




Видеото, което съкруши и най-закоравелите

Всички телевизии избухват с него, сякаш за първи път се случва насилието да си проправя път в училището.

Защо за първи път си отваряме очите? Нужно ли е да сме свидетели на това, за да се замислим? Трябва ли някой да умре, за да предприемем нещо?

насилие в училището

Видеото представя сцена между три момичета, които са 6-ти клас. Едното снима с телефона, а второто психически издевателства над третото момиче, като я кара да я съблече, а след това започва да я бие. Обидите и нямат край, а за капак видеото е качено в социалните мрежи. Там, както всички знаем, няма скрито-покрито и съответно всички стават свидетели на агресивния акт на поругаване на една крехка личност в навечерието на светъл празник, обвързан с култура и ценности.

Въпросът е не защо това се случва, а защо никой не следи за агресия в учениците. Къде са родителите им, чиято функция е да възпитават младото поколение и трябва да служат като пример за подражание? Какво се случва с тези деца след 3-4 години, щом сега са такива насилници? Има ли бъдеще за тях и кой ги е направил такива – системата, държавата, семейството, социалната ситуация в страната? Има ли лек срещу агресията в училище и какво е това, за което биха могли така зверски да се карат деца на 12-годишна възраст?

училището

Причината за побоя не е много ясна, тъй като семейството отказа коментар по случая. Едно е сигурно, докато позволяваме децата да се държат така помежду си, престъпността в страната ще расте, а младите хора ще продължават да си отиват. Защото именно те са бъдещето, а щом от малки научават, че е по-лесно с агресия и тормоз над по-слабите, то тогава какво ни остава?

Честит 15-ти септември, мило родно училище. Дано тази година е успешна. И дано хората са си научили урока – че с агресия и бой не се успява в живота. И дано спрем да се крием от проблемите, а започнем да им намираме решения.

На добър час!

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: