Уроците, които научаваме от децата – част 2

Ценни уроци, които научаваме от децата, без дори да си даваме сметка

Кои са уроците, които научаваме от децата?

Едно от най-важните неща е Общуването. Това е нещото, на което ни учат децата. С чистите си сърца и неподправени емоции ни показват, че всъщност нашата мисия е да общуваме с тях. Защото макар да не ни се вярва, можем да научим много от тях.

дечицата

Само едно дете вижда живота в неговата красота. Като възрастни сме обременени от ежедневието си и често пропускаме красотата на битието. Именно затова са децата – за да ни научат, че винаги има дъга след дъжда, че слънцето винаги изгрява за нас, че с обич постигаш смисъл и хармония. Не пропускайте да ги дарявате с любов. Децата искат малко от вниманието ни, а ни даряват с безкрайно много емоции и щастливи мигове.




Друг урок, които научаваме от децата, е в това, че няма значение какъв си, на колко години, с какво се занимаваш, как си облечен, винаги ще ти подам ръка, за да поиграем заедно. С други думи – приемане на всички и съпричастност.

уроци от деца част 2

Няма дете, дори и в 21.век, което да попита: Защо тя има очила, или защо е дебела. Разбира се, всичко е въпрос на възпитание, но като цяло децата са по-приемащи от нас, възрастните. За тях няма значение дали играят с циганче, с болно дете или по-различно. Важното е да си играят. Това е много важно нещо, което можем да започнем да прилагаме в своя живот. Ще ни е от полза, ще бъдем по-щастливи и дай боже, един ден да променим света. Защото всяка промяна започва с малки крачки.

Не на последно място – урокът, който научаваме от децата, без да си даваме сметка, е да прощаваме. Всяко дете прощава. Заложено му е в днк-ато, но за да го направи.

Трябва да му дадем поле за изява. Както вече казахме, децата копират нашето поведение. Затова трябва и ние да сме добри, приемащи и съпричастни, за да проявят и те това си качество.

уроци, научени от децата

Макар за съвременните деца да е трудно да кажат „извинявай“, те все пак са деца и прощават. Бързо им минава, не го мислят толкова много – просто оставят лошите чувства да отминат. И продължават наново. Ще ми се и ние да се научим така – да оставяме лошото да отлети и да поглеждаме с ведрината на детския поглед към нови начинания и хоризонти.

уроци, които учим от децата - съпричастност

 

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: