Защо обичаме да мразим?

Как да се справим с негативизма, които ни залива отвсякъде?

Любовта и омразата са две взаимно свързани емоции. В ежедневието ни често се случва да заобичаме или да намразим нещо – напр. обичаме да си вземаме кафе от точно определено място всяка сутрин преди работа, обичаме да мечтаем за лятната почивка, обичаме петъка, който чакаме с нетърпение, обичаме да пазаруваме дрехи, чанти, обувки. И обратното – мразим понеделниците, дъждовните дни, локвите, дупките по асфалта, в които попадат токчетата ни, мразим нескопосаното си поведение, когато закъсняваме, размазаната ни очна линия или бримката на новия ни чорапогащник, появила се по пътя за работа. Това са малките неща от живота или по-скоро от ежедневието, с които сме сблъскваме. По-често си позволяваме да сме негативни, отколкото позитивни.

обичаме да мразим: разлято к афе

Но кое е онова, което обичаме да мразим?

Често си позволяваме да мрънкаме една идея повече от необходимото. Какво имам предвид? Все не сме доволни – почивката не е достатъчна, работата не ни удовлетворява, твърде топло е, на морето сме, а пак не сме доволни. Всъщност, може би част от характера на всеки градски човек е бързо и лесно да разлюбва всичко и да го намразва. Всичко това е плод на натовареното ни ежедневие и първосигналната ни реакция – защото винаги е по-лесно да мразим, отколкото да потърсим причина да обичаме. Много по-щастливи бихме били, ако опитаме да загърбим ежедневната доза горчивина, за да отворим място на позитивното.

обичаме да мразим 3

Как да променим омразата и безразличието, което ни залива?

обичаме да мразим 2

Най-трудната стъпка е да се отличим от тълпата на всеобщото недоволство. Голяма част от хората дори не знаят защо мрънкат и са недоволни. Нека се разграничим от тях, нека бъдем доволни и хубавото само ще дойде при нас. Научно доказано е, че когато сме позитивни, привличаме само позитивни неща към себе си.
В живота всичко е баланс, само че от нас зависи как да го постигнем. Позитивни мисли – позитивни случки.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: