Иде ми да яхна метлата, но предпочитам да полетя

           Между истерията и катарзиса стои само изборът, който правим

     Блатни хора и емоции са в състояние да помрачат и най-слънчевите личности, а в напрегнатото ежедневие понякога е своеобразен успех, ако съумееш да запазиш оптимизма и енергията си непокътнати. Случва ти се едва да задържаш езика си зад зъбите, да усетиш, че ще изригнеш, че си на ръба на самата себе си, стаята е една идея по-задушна, тялото те сърби, хората не те разбират или пък се държат егоистично. Всеки е минавал през това. Предателство, огорчение, обида или друго неприятно събитие – иска ти се да зарежеш всичко и да се потопиш в океана на собствената си болка. Да яхнеш метлата. Няма смисъл. По-добре си освободи въздушен коридор за полет на духа.

    Пълноценното съществуване е времето, когато сме окрилени, а не омерзени.

                                  Кажи „адиос“ на кандидат-кукловодите

          Голяма част от ядовете ни идват от факта, че външни хора искат да регулират настроенията, поведението, действията, чувствата и вижданията ни. Под маската на приятели, роднини, началници или обикновени познати, напълно осъзнато нахлуват в света ни с намерение да го преорганизират или да го впрегнат в коловозите на собственото си гледище.

Няма нищо лошо в приятелския съвет.

Градивната критика може да построи път към успеха.

Има обаче хора, които непрекъснато се изкушават от възможността да те видят разклатен, за да коментират състоянието ти и да наложат личните си виждания и разбирания за начините, по които трябва да се справиш с проблемите си. В това намерение нямаше да има нищо негативно, но най-лошото е, че често тези хора не разполагат с информация за корените на твоите беди, но умират от желание да се „подредят“ хаотичния ти свят. Често от това страдат хора, които не са достатъчно волеви. Те се впускат в посоката, която друг им е задал, а след време осъзнават, че са достигнали до нежелана дестинация.

   Човекът не е кукла. Важно е да се научим да следваме собствените нужди и мечти, а не да позволяваме на външни фактори да управляват ходовете ни.

                 Помахай за сбогом на страховете и колебанията

       Най-страшният гняв е дълго натрупваният, роден под мощта на жестоки огорчения, осъзнаване и разочарование. Можеш да яхнеш метлата или да разпериш криле към целта. В голяма част от случаите избухваме и се самонаказваме, защото сме потискали в себе си твърде дълго негативните емоции. Премълчаваме обидите от приятели или колеги. Понасяме негативизъм за непрестанни чужди грешки? Посвещаваме живота си на хора, които не оценяват. Отлагаме реализация на желанията си за утре. За другата година, за „по-нататък“. В един момент осъзнаваме, че сме се примирили и сме завити в одеялото на собственото си негодувание. Без значение колко работиш, какво влагаш във връзките си, винаги ще има конфликти и хора, които не те оценяват. Важното е да се научим да се дистанцираме от ненужните личности и емоции, за да преустроим света си. Страхът от ново начало или промяна на статуквото може да скове същността ни, да ни накара да пребиваваме в едно непрестанно състояние на недоволство и непълноценност. Не е нужно. Животът е прекрасен, макар и изпълнен с тръни. Отвъд тях се крият чудни градини, от които можем да берем плодовете на своя труд.

    Всеки може да яхне метлата и да се отдаде на ярост в мрежата на тъмните дни.

   По-добре е да хванем греблото, за да достигнем до далечния бряг, където да срещнем другото си Аз.

                              Онова, което отказва да се бои. Онова, което гори.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: